Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя небесен учител, Иисус Христос имал и други седемдесет, които също изпращал на проповед. Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест. След възкресението Му ведно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по света да проповядват и са страдали за Христа. Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса.
В числото на седемдесетте ученици бил и Св. Лука.Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис. По-късно бил и спътник на Св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия. От Рим, Павел пратил послание до християните от различни места. В тях той наричал Лука „лекар многообичан и брат, когото възхвалява цялата църква“.
По-късно Св. Лука се отправил за Египет, където в Тива устроил християнска църква, известна със своята многочисленост и светост. Основал е и много други общини в Египет. Той лекувал не само телесни, но и душевни страдания.
Свещеното предание говори, че Св. Лука нарисувал две икони: на Св. Дева Мария с божествения Младенец на ръце и на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. По този начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Бога- Христос , Божията майка и на всички светии.
Вече твърде стар, евангелистът дошъл в гръцката област Ахайя, недалече от Патра, където умрял мъченически на 80-годишна възраст. Император Констанции, син на Константин Велики, като научил за чудесата, които ставали при гроба на Св. Лука, наредил тържествено пренасяне на мощите му в цариградската църква „Свети апостоли“.
Като пръв християнски иконописец, днес много зографи, художници и резбари са избрали Св. Лука за свой покровител и почитат светлата му памет на 18 октомври.
Свети Лука е написал третото евангелие (според реда в Новия завет, а именно Евангелието от Лука и Деяния на апостолите.
На 18 октомври Българската православна църква отбелязва деня на Св. вмчца Злата Мъгленска, живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на обикновен селянин, тя била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатима. Рядката ѝ хубост станала повод да се украси животът ѝ със страдания на велика мъченица
Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.
На днешния ден, според народната традиция, се лъскат златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.
