Света великомъченица Екатерина била от царско потекло - баща й Конста бил управител на Александрия, Египет по времето римския император Максимиан (IV в). Получила блестящо образование, изучавайки трудовете на най-видните древни философи и учени. Майка й, която изповядвала християнството, я изпратила при един пустинник, който я въвел в Христовата вяра. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.
Когато станала на 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала, а накрая я посекли с меч в 305 г.
Ангел Божи отнесъл тялото й на планината Синай, където по-сетне е построен манастир.
Паметта на св. Екатерина се чества от всички православни по света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се строят църкви, много манастири са наречени на нейно име, много православни и инославни християнки носят името й.
Славата на тази мъченица била велика и в древността. Павла, знаменита римлянка, основала манастира във Витлеем през 386 г., посветила храма в него на мъченица Екатерина, за която св. Епифаний говорил на Павла, че Екатерина била родена на остров Кипър, в Саламинската планина, в неговата епископия, и оттук заминала в Александрия, била по светите места в Йерусалим, пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа.
На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Светата великомъченица почитат дори някои от езичниците, например задбайкалските монголо-буряти.
Службата на великомъченицата и църковните
песнопения, съставени в нейна чест, са от дълбока древност. През IX в. известният
християнски песнопеец Теофан Никейски и един неизвестен монах на име Вавил
написали много песни в чест на великомъченица Екатерина, които днес
православната Църква пее на 24 ноември, в деня на нейното представяне.
Източник: pravoslavieto.com
В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (позната като св. Катерина) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край вярват, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива за „Баба Шарка”.
В Родопската област вярват, че светицата помага при тежки болести и висока температура. На този ден жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
