Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. За това той бил задържан и бил предаден на много мъчения; но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, подобно на преподобния Прокопий; после го затворили в тъмница, където се мъчил дълго време - до смъртта на нечестивия цар.
След смъртта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове, като обърнал мнозина към православната вяра и като ги наставил в добродетелното житие. Свети Василий починал около 750 година.
На 28 фeвруари православната църква почита паметта на Света Кирана Солунска. Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни.
Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход. Кирана била стройна и красива девойка и водила целомъдрен живот. Един еничар я харесал и започнал да я ласкае с подаръци и обещания, като същевременно я заплашвал да я накаже и даже да я предаде на смърт. Кирана го отблъснала и не се поддала нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му.
Като видял, че няма да постигне целта си, заедно с други еничари отвлекли девойката и я завели при съдията в Солун. Заедно със свои приятели лъжесвидетелствали, че била обещала да се омъжи за него и да приеме тяхната вяра. Но Кирана отрекла и не отстъпила от вярата си.
Заради това била хвърлена в затвора и окована във вериги. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.
