Така се случило и в град Евгения: в царуването на император Аркадий (395-408 г.) и светителстването на цариградския патриарх Тома тук били намерени мощите на много мъченици, чиито имена са неизвестни на Църквата. По Божествено изволение били намерени светите мощи на Евгенийските мъченици като някои светилници под крина. На мястото, където били погребани, започнали да се подават различни изцеления на болните.
Там дошъл и епископът. Като разкопали, те намерили много мощи на свети мъченици. Тези свети мощи били цели и нетленни и от тях ставали много чудеса, изцелявали се всякакви недъзи и се прогонвали нечистите духове от хората.
Предполага се, че между тях се намирали телата на св. апостол Андроник и съпругата му Юния, за които споменава св. ап. Павел в Посланието до Римляни , и които нарича свои сродници.
Свети Маврикий, според легендата, e предводител на Тиванския легион, състоящ се от християни, който е изпратен от Тива в Галия в помощ на император Максимиан. След отказа да вземе участие в наказанието на едноверци от числото на местното население, Тиванският легион е децимиран (екзекутиран е всеки десети по жребий). След повторния отказ е децимиран отново, а останалите живи 6600 войници са екзекутирани по заповед на Максимиан.
Маврикий е причислен през IV век от Църквата към светците.
