След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отеца (гласа), Духа (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Сина (земния човек) и започнали да вярват. Затова денят се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
В петнадесетата година от царуването на Тиберий, в Йорданската пустиня проповядвал св. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча - последният старозаветен пророк, който възвестявал, че се приближава Царството небесно, че дългоочакваният Месия идва, и че е нужно покаяние. Онези, които се каели и изповядвали греховете си, били кръщавани в река Йордан.
Първоначално този празник бил посветен въобще на явяванията на Божия Син на земята, при които по особен начин се открива Неговата божествена природа. Такива са: Неговото раждане, поклонението на тримата източни мъдреци, кръщението в р. Йордан с богоявлението и чудесата, при които особено проличава Неговата божествена мощ, особено чудото в Кана Галилейска и чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Ето защо за означаване на този празник първоначално било използвано множествено число Богоявления.
Празникът Богоявление започва да се празнува най-напред през III век в Египет. Първото свидетелство за него ни дава Климент Александрийски. През първата половина на IV век празникът вече се чества повсеместно на Изток. През 304 г. е известен в Тракия. Св. Ефрем Сириец в своите слова (химни) за Богоявление говори за съвместното празнуване на кръщението и раждането на Спасителя заедно с чудото на сватбата в Кана Галилейска.
Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и др.
Празничната трапеза
В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря. На трапезата се слагат само постни храни. Орехите от Нова година се чупят и по тях се гадае за бъдещето - ако е хубава ядката, ще има здраве. Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сарми, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
Поверия, обреди и ритуали
Древните очистителни обреди с вода получават своето християнско осмисляне и чрез празничните песни. В тях се разказва как Богородица тръгва със своя новороден син на ръце да му търси кръстник. Св. Йоан (Иван) се съгласява да му даде светото кръщение. И когато надвесва „Млада Бога” над водите на река Йордан, дъното й се позлатява, а бреговете й се посребряват – разказва Ивановденска песен.
Този божествен златен и сребърен блясък е предвестник на идното благоденствие през новата година. Жизненият кръговрат започва пак отначало в този пречистен, осветен и благословен чрез обредите човешки свят и възцарена космическа хармония.
Има различни поверия, свързани с Богоявление. Ако на този ден времето е студено и сухо, годината ще бъде хубава и плодородна. Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят.
Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.
Според друго народно поверие, през нощта срещу Богоявление в глуха доба „небето се отваря“ и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът.
