В целия град нямало девойка, равна на нея по красота. Всички познавали нейната кротост, благонравие и трудолюбие. Много момци ѝ предлагали да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни предимства, към богатство и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и богатство, и знатност. Те сгодили за него дъщеря си, но поради нейната младост сватбата била отложена за известно време.
На Господа било угодно да изпита девойката чрез скръб. Малко преди деня, определен за сватбата, нейният годеник починал. Макрина нежно го обичала и неговата смърт била тежък удар за нея. В голямата си скръб тя решила да не се омъжва за друг и да остане до края на живота си девица.
Скърбейки за тежката загуба, Макрина не позволявала на тъгата да я отвлече от нейните задължения. Помагала при отглеждането, възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. После Макрина и майка ѝ се оттеглили в манастир. Добродетелната св. Макрина служила на бог вярно и неизменно през целия си живот. На погребението ѝ се стекли много хора. Всички плачели с глас. Хората много се притискали, като се опитвали да се докоснат до раклата с мощите на светицата и поради теснотата донесли мощите до гроба с голям труд
Положили я в гроба на родителите ѝ, до мощите на нейната майка: така наредила тя, за да почиват заедно телата на тези, които прекарали живота си заедно. От чудесата ѝ свети Григорий, неин брат и автор на житието ѝ, споменава само това, при което преподобната приживе излекувала едно момиче, което било сляпо с едното око, като целунала момичето по болното око: от целувката на нейните свети устни пердето изчезнало и окото започнало да вижда добре.
Родината на преподобния Дий била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни. Бил възпитан в благочестие. От млада възраст започнал да извършва постнически подвиг и добродетелен монашески живот. Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а често и цели седмици изкарвал без храна и без сън.
Като покорил себе си с такова въздържание, като победил духовния враг, в него се вселила Божията благодат и той станал човек силен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към спасение.
Особено се разнесла славата му, когато по Божията благодат той започнал да изцелява хорските болести и при него започнали да се стичат множество болни, а той бързо им давал не само телесно, но и душевно здраве: към телесните болести, като лечебен пластир, допирал молитва, а душевните рани превързвал с полезна поука, като привеждал слушателите в умиление и ги убеждавал да се покаят. Преподобният Дий починал около 430 г.
