Свети Никола се родил в знатно и богато семейство през втората половина на III век. Чичо му, епископ на гр. Патра в Мала Азия, приел племенника си в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си. През 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ, като участва в Първия вселенски Никейски църковен събор.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали Николай Чудотворец.
След като родителите му починали, оставили голямо наследство. Св. Никола използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела, правел благодеяния, без никой да разбере, кой им е помогнал. Защото помнел Божията заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.
Много легенди за добрите му дела се носят из времето. Някои разказват, че когато един богаташ се разорил, стигнал до решението да продаде трите си дъщери. Тогава се намесил и светецът, който хвърлил три кесии злато и спасил трите момичета. Често той откупувал и роби. Вероятно от тогава е останала традицията да почитат Св. Никола като закрилник на имота и парите и на този ден да празнуват всички търговци, банкери и дарители.
Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци - св. Йоан, св. Илия, св. Василий, св. Петър, св. Атанас и Свети Никола, за св. Никола останали моретата и океаните. Една легенда разказва как веднъж той излязъл със своите другари в морето и се извила страховита буря, която продънила лодката. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил голяма риба, с която запушил дупката.
Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.
Традиции и обичаи
Според народните вярвания, шаранът бил "слуга" на Свети Никола и затова задължително присъства на празничната софра. Традиционното ястие за никулденската трапеза е рибникът - пълнен шаран с ориз, лук, орехи, стафиди и булгур, увит в квасено тесто.
Друго поверие гласи, че докато домакинята почиства рибата от люспите, трябва много да внимава да не паднат на земята, тъй като заедно с тях ще "изпадне" и имането на дома. Според друго вярване, ако някой настъпи падналите рибешки люспи, ще се разболее.
Освен рибника, домакинята замесва обреден хляб, който е украсен с фигура на риба, лодка или друг символичен образ, характеризиращ светеца. На трапезата трябва се слагат и постни ястия, като сърми, боб, чушки, варена царевица и жито.
Според обичая, единствено костта от главата на шарана се запазва, тъй като според народните вярвания притежава магическа лечебна сила. Тя е с формата на кръст и се нарича още "кръхче" или "дъна". Майките я пришивали на шапките на дечицата си, за да ги пази от болести и уроки. Вярвало се, че предпазвала и дома от злини.
Обредността на Никулден е свързана както с коледарските, така и със
сурвакарските обичаи. В Странджанско момците коледари посещават след
празника дома на своя „станеник”, за да го поканят тържествено за водач
на коледарската дружина.
