Датата може да е различна, но денят винаги е в края на февруари или началото на март, като се определя според Великденските пости. Утре са Месни заговезни (Месопустна неделя), последният ден преди началото на Великия пост, в който е позволено да се яде месо.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки, като за помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел, житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното и хлябът са другите задължителни неща, които се слагат в подавките. Те са символ на тялото и кръвта на Христос, който се е жертвал за нас.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
На гробовете на покойните ни близки не се оставя храна. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.
