На Задушница по традиция за помен се приготвя „коливо“- варено, подсладено жито, хляб и вино и се правят раздавки за мъртвите, за да се измоли прошка от Бога. Житото символизира Възкресението, така че подаването му на Задушница не е случайно. То също така е и символ на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме.
На Задушница се правят помени. Те могат да бъдат извършени на гроба, в храм или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите. Свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата, включва молитви и четения от Евангелието и апостолски текст.
По време на Задушница близките на починалите се събират, за да отдадат почит и да се помолят за покой на душите им. Въпреки това, има определени периоди, когато помени и панахиди не се извършват, като първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души". По време на неделната литургийна служба на Месни Заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд.
Църковният календар определя три големи Задушници, които през 2026 г. се падат на:
14 февруари - Задушница преди Великия пост или Голяма Задушница (Месопустна)
30 май – Черешовата задушница (Спасовска задушница) се отбелязва в съботата преди Петдесетница и преди началото на Петровите пости.
7 ноември – Архангеловата задушница (Мъжка задушница) се пада в съботата преди Архангеловден и е последната за годината.
