Неделя на Всички български светии е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.
Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян,
пострадал
за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на
хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но
преди да се прости със земния живот,
Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се
разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали
тридесет години и цяла България се
покръстила.
