От детски години той се отличавал с чистота на живота. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение. След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба, бил назначен за началник на дружина във византийската войска и успял да прогони враговете. След това, като дал наставление на гражданите твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си към дома. Връщайки се у дома си, той извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от някакво езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
След време, вече у дома, предал с мир блажената си душа на Господа.
През 1206 г. цар Калоян пренесъл мощите му в столицата Търново. След падането под османска власт (1393 г.) следите на мощите му се губят.
Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.
Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети апостол Павел и пострадали за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси.
Когато веднъж те се намирали заедно с други християни на молитвено събрание, езичниците неочаквано ги нападнали. Всички се разбягали, освен светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител.
Отначало били жестоко свети Архип, при което дори минаващите деца забивали ножове по цялото му тяло. След това, без всякаква милост, бил изтезаван свети Филимон и пребит с камъни. По същия начин била пребита с камъни и света Апфия.
Така, в мъчение, светите угодници преминали при Господа.
