Свети Антоний е роден през 251 г. в Египет, в семейство на благочестиви и заможни хора. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в египетска гробница, изсечена в скалите. След като преодолял различни изкушения и изпитания, Антоний заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете. Два пъти годишно негов приятел идвал, за да му донесе запаси от храна. Така прекарал двайсет години. След този подвиг Бог му дал способността да лекува.
В народния календар на българите Антоновден се празнува за предпазване от болести и влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано, на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги".
Празнува се за здравето на домашните животни и си отбелязва първото пролетно затопляне и животните се изкарват на улицата.
В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите.
Заради това било забранено и да се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата от шарка – зърната наподобяват обривите при тази болест.
Според обичаите, на този ден жените не трябва да вършат домакинска работа - не трябва да преде, нито да се докосва до вълна, тъй като се смята, че във вълната спи чумата. По същата причина не трябва и да плете или шие на празника.
Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена - "лелички", "сладки и медени", "благички”. Оттук и другото име на празника - Лелинден. Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана - за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб.
Мъжете пък не трябва да впрягат добитъка.Изобщо, на този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година.
Свети Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) затова са и покровители на ковачите и железарите.
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден свети Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто. Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
