Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята, според житиеписеца му Атанасий Александрийски. При Антоний идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Антоний Велики е имал дар за чудотворство и прозорливост. Той е успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал е на 105 години на 17 януари 356 г., погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас и заявил: "От Бога повече не се боя - обичам го!".
Според народните вярвания Антон и Атанас са двама братя ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Те са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и други.
Освен това Свети Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.
Легендата за Свети Антоний разказва, че през една нощ всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове нападнали светеца, нанасяйки му тежки рани. Той обаче не се уплашили и не побегнал, а легнал на пода, надсмивайки се над безсилието на своите врагове, като им казвал: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И в миг всички гадини изчезнали. През пролуката на тавана се промъкнал светъл лъч, от който раните му били излекувани.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. Там, в пълно усамотение и мълчание, прекарал 20 години от живота си. За тази си отдаденост бил възнаграден с чудотворни способности, както и с дарбата да изцерява болните. Когато лекувал, Антоний винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не нему, а единствено на Бога и призовавал хората да бъдат добродетелни.
Българският народ вярва, че Антоновден е един от лошите, тежки празници. На този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести. На този ден жените не трябва да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Те правят само содени питки, намазани с мед или маджун и ги раздават на близки и съседи за здраве.
Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.
Една от питките се оставя на тавана за „белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова Антоновден е наричан още и Лелинден, Чуминден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата.
Трапезата
За Антоновден на трапезата не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите, но задължително присъстват обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед и други. На този ден, както и на следващия, се извършва ритуално колене на черна кокошка, като оскубаните й пера се запазват, защото имали лечебна сила.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за "лелята".
