В основата на празника е едно важно събитие от живота на Света Богородица. Когато тя била на три години, нейните родители Йоаким и Ана изпълнили дадения обет и тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя за почуда на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал малката Мария и я въвел в Светая Светих на храма.
Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет, а Дева Мария заживяла в храма. Тя се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на празничната Света Литургия, вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото - в себе си и в света. На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната Света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им помага.
Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Най-ранното известие за честването на този празник е от края на I век.
Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
Според народните вярвания, ако жените раждат деца, без да изпитват силна болка, членовете на семейството доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават много мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по милост на невидимия стопанин на къщата.
Обредът, наричан "стопанова гозба", се извършвал именно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата присъствали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите "Радвай се, стопане! Весели се, къщо!"
Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите "Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш". И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома.
На този
ден, народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година.
Ако е топло и слънчево - зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а
плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото -
дъждовно, а реколтата - богата.
