24 май е най-хубавият, най- български празник. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме светите братя Кирил и Методий – създатели на азбуката ни. Денят на Светите братя бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път през 1851 г. в гр. Пловдив.
През 855 г. Кирил и Методий създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи. Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г
С решение на българския парламент от 9 декември 2020 г , празникът е преименувана в „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
Химнът посветен на делото на двамата братя - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
