Салонът на читалището събра стотици типченци и гости, дошли да споделят този празник на духовността и непреходния български дух, съхранил се повече от век в културно-просветното средище. Празничната вечер бе открита от председателя на Читалището Елеонора Георгиева, която поздрави всички присъстващи и благодари на самодейците, които и до денс продължават традициите, завещани от първоучредителите.
Духът на българското, пазен цели 120 години в Типченица, бе заявен с вечното Вазово стихотворение "Аз съм българче", изпълнено от Мадлен Костова.
С мултимедийна презентация домакините припомниха историята на своето читалище. Пътят му започва през далечната 1899 г., когато родолюбивите и ентусиазирани типченски учители - Стоян Чорбанов, Петко Тодоров и Георги Кръстев, учредяват една нова народополезна организация в Типченица, а именно читалище. Нарекли го "Съзнание", за да се опази българското съзнание и да се възражда българският дух.
На сцената се изявиха колективите към читалището - младежката част от клуб "Художествено слово", участниците от клуба по народни танци, фолклорната формация "Фолкреактир". Днес една от най-големите гордости на Читалището е тригласният женски народен хор „Типченски майки“ " с художествен ръководител Любомир Гешковски, наследник на създадената през 1960 г. от Иванка Рангелова вокална група. Уникалните автентични гласове на типченки огласиха салона и предизвикаха аплодисментите на залата.
Наред с песнопойките, балканджиите се гордеят и със своите театрали. Още в зората на читалищната дейност, наред с книгите, учредителите на духовното огнище организират и първите театрални представления в стария читалищен салон. За талантливите типченци театърът бил предизвикателство, в което се впускат от самото начало на читалището. Неуморните учители, станали душата на читалището в Типченица, търсели се пиеси за вечеринки.
Първата пиеса - драмата "Руска" от Иван Вазов, е поставена на 20 септември 1899 г. Това е и датата която се смята за учредителна за Читалище "Съзнание". Следват постановките на „Под игото”,„ Бирникът дошъл”, „Вражалец”, „Йончови ханове”,Зла свекърва”„Тартюф”, „Ревизорът”, „В полите на Витоша” , „Снаха” , „Обесването на Васил Левски” и други, които прославят по цялото Искърско дефиле таланта на самобитните актьори.
Незабравими остават имената на артистите самодейци: Цветан Вутов, Кирил Василев, Георги Цветков, Марко Илиев, Петър Цветков, Христо Вутов, Ивайло Диков, Христанка Цанова, Любка Цветкона, Кирил и Нестор Попвасилеви, Йото Минов, Андрей Каменов, Владимир Цолов, Атанас Петков, Панталей Томов, Любомир Томов, Йордан Вутов и много други.
Следвайки духа на театралната традиция, тържествената вечер завърши с постановката на Самодейната театрална трупа - "Женско царство" на Ст. Л. Костов. В ролите на преобърнатия Божи ред се изявиха наследниците на типченското театро - Надя Минева в ролята на Райна, Филип Костов - Стоян, Цветан Костов - Божил, Йордан Савчев - Иван, Иванка Георгиева - Злата, Елеонора Георгиева - кметицата, Николай Николов - дядо Еньо, Георги Георгиев - Св. Петър и Митко Миташки - Св. Никола.
Вечната пиеса на големия драматург и невероятната игра на актьорите самодейци предизвикаха истински възторг и неудържим смях в препълнения салон.
Гости на празника бяха Мирослав Захариев, Надежда и Тони Йорданови и Генади Събков, които поздравиха типченци и пожелаха на самодейците и читалищните дейци нови предизвикателства и неугасващ възрожденски дух, за да пребъдат традициите и да го има българското
