Свети Николай е роден в Мала Азия, провинция Ликия (днешна Турция) през 280 г. и умира през 325 г. След праведен монашески живот, той бил избран за архиепископ на град Мир. Също така присъствал и на Първия Вселенски Събор. Като млад наследил голямо богатство от баща си, което раздал на бедните.
Това и вдъхновило днешната Коледа и раздаването на подаръци, а самият Николай е и първообраза на Дядо Коледа. Всякакви легенди за добрите му дела се носят из времето. Някои разказват, че когато един богаташ се разорил, стигнал до решението да продаде трите си дъщери, се намесил светецът, който хвърлил три кесии злато и спасил трите момичета. Често той откупувал и роби.
Според народната легенда, когато Господ
разпределял света между шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и
океаните:
Дял се падна на свети Никола
да си ходи по море, по Дунав,
да си ходи, гемии да крепи...
Така Свети Никола се почита като покровител на водните дълбини, на моряците, на
рибарите и като спасител на изпадналите в беда корабокрушенци.
В народното словесно творчество е позната и притчата за това как веднъж Свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан, и то от риба с люспи.
Според някои суеверия, костите от рибата могат да се пришият в шапките на децата, за да ги предпазват от уроки и зли очи или да се пуснат по течението на реката, за да се умножи броят на семейството.
Също така, трябва да се внимава да не падат
люспи от рибата на земята, защото е на лошо, а ако я настъпите можете да се разболеете
и умрете. Доброто поверие казва, че ако сложите от люспите в портфейла си, ще
ви е на пари. Още някои смятат, че първият сняг идва именно от светеца и
неговата дълга бяла брада.
Традиционното ястие за празника е рибник. В днешно време шаранът може да се замени с друга едра риба като сом, лефер и др. Освен рибник се приготвя и богов хляб.
Преди да започне тържеството погачата и рибникът се разделят от най-възрастния представител на рода и част от храната се раздава из махалата за здраве и "за да пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения."
Заради многото чудеса, които светецът извършил, Свети Никола се приемал като семеен или родов закрилник, стопанин пазител на дома, семейството и имота, на дух покровител. Празникът на Чудотвореца е съпровождан от различни обреди, тясно свързани с коледарските и сурвакарски обичаи.
В Белослатинско например се избира девойката да е весела и закачлива. Домакините я посрещат с „Честито, светаго“, а тя запява „Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, около дом се дръж!“, защото за вечерното празненство се канят само мъжете. Девойките, които канели мъжката рода, се наричат „службари“.
Вечерта започва мъжкото празненство с „да ни е Свети Никола на помощ“ и с познатите ни действия и благословии за здраве и берекет.
В Странджанско, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя „станеник“ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина.
Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – въпреки че са коледни пости, защото в случая жертвата се възприема като омилостивяване на светеца.
Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с
вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, постлани на земята. Хлябовете
се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. Тук
вече присъстват всички – мъже, жени, стари и млади.
И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали
според яденето, Заради което и старата българска поговорка гласи „Да разпуснем
на никулска дупка!“ Дупката била най-широка и в началото на колана... та да се
издържи на многото служби и на многото трапези.
Имен ден празнуват: Николай, като например - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо, Никол, Ния, Ница.
Източник: dveri.bg
