Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.
От страниците на „Цариградски вестник” от 26 април 1857 г. будните старозагорски (ескизаарски) граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии”, „Св.св. Кирил и Методий” като училищен празник.
След 1878 г. 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители в границите на Българската екзархия. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се въвежда отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческото ни минало и преоткриване на важни моменти, свързани с периоди на възход на българската дьржава и култура, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
