Хората от Люти брод помнят и предават от бащи на синове спомените от онези и страшни и бунтовни дни, които слагат край на народния априлски бунт с трагичната гибел на Войводата и неговите четници именно тук, под надвисналите зъбери на „Ритлите”. Сред дошлите бе и група от 50 8-9 годишни деца от София.
Заупокойна молитва за загиналите преди 149 години 10 Ботеви четници и двете овчарчета от Люти брод Герго Кьопчев и Петко Цоловски, отслужи отец Аспарух Аспарухов, след което присъстващите почетоха с едноминутно мълчание и падане на колене саможертвата на героите.
Кметът на селото Елена Коцева припомни героичния път на Христо Ботев и четата му от Козлодуй до Околчица и подвига на последните оцелели, но намерили гибелта си в неравен бой именно тук, където е замлъкнала и последната кремъклийка на четниците.
Младите рецитатори от Групата за художествено слово към Център за подкрепа за личностно развитие - Мездра с ръководител Лилия Христова представиха поетичен рецитал под наслов „Думи за Ботев“, а ЖФГ при НЧ „Искър 2004” с. Зли дол изпълниха емблематичната песен по текст на Иван Вазов „Тих бял Дунав” и Ботевата песенна балада „Хаджи Димитър”.
По традиция кулминацията на поклонението бе възстановка на последното сражение на Ботевите четници с османлиите, предвождани от черкезина Джамбулет бей. Повече от 50 години хората от Люти брод и близките села всяка година в „Рашов дол” провеждат възстановката на последния бой на оцелелите бунтовници от четата на Христо Ботев, за да остане жив споменът за юнаците, за които народът е изпял, че османлиите: „Дорде им глави вземале/ по девет си сабли строшиле…”.
Годината е 1876-а, 21 май (ст. стил)/ 3 юни н. ст... Ехото от боя под Околчица е отшумяло, Войводата е пронизан с куршум на връх Камарата, а четниците се пръскат на различни страни. 12 от тях, предвождани от Георги Апостолов - член на щаба на Ботевата чета, Антон Македончето, Ганчо Стоянов, Филип, Андрей, Георги, Никола, Димитър, Гаврил, Нинчо, Петко Цолов, Герго Кьопчев, се отправят към река Искър и достигат до дола, близо до "Ритлите". Историята мълчи за фамилните имена на някои от четниците, но подвигът им се помни.
Бунтовниците стигнали до каменната кошара на баба Мария Цоловска
от Люти брод, където двете овчарчета Петко и Герго подслонили изтощените
четници и споделили залъка си с тях. Оцелелите четници се надявали, че ще
съберат сили в това скрито и затънтено място, за да продължат пътя към
спасението.
Но турската орда била по дирите им. По тесния брод на Искъра, командваните от жестокия Джамбулет бей, озверелите турци преградили пътеките към "Ритлите", Високата поляна и Усадо и обградили кошарата. Разразила се жестока кървава битка.
Един по един падали пронизани последните оцелели от Ботевата чета, спасили се само двама. Озверялата орда на Джамбулет бей не се задоволила със смъртта на четниците, а по заповед на своя предводител, отрязали главите на избитите и на двете овчарчета и ги набучили на колове за назидание.
След края на битката турците отсекли главите на комитите, забучили ги на колове и тръгнали по селата, за да всяват ужас сред местното население – за това зверство и до днес се пее в народните песни от нашия край: „Турци през село вървеха/ на кол си глави носеха/ да мине мало, голямо/ главите да си познае…”.
