Но бунтовниците стигнали само до местносттаРашов дол, която се превърнала в тяхно лобно място. Там се укрили в каменната кошара на баба Мария Цоловска от Люти брод, където двете овчарчета Петко и Герго ги подслонили и споделили залъка хляб с изтощените четници. Оцелелите четници се надявали, че ще съберат сили в това скрито и затънтено място, за да продължат пътя към спасението.
Турската орда обаче била по следите им. По тесния брод на Искъра, командваните от жестокия Джамбулет бей, озверелите турци преградили пътеките към "Ритлите", Високата поляна и Усадо и обградили кошарата. Разразила се жестока кървава битка. Мястото, откъдето отчаяно стреляли бунтовниците, се превърнало не само в укритие и крепост, а и в голяма мишена на жестокия бой.
След края на битката турците отсекли главите на комитите, забучили ги на колове и тръгнали по селата, за да всяват ужас сред местното население – за това зверство и до днес се пее в народните песни от нашия край: „Турци през село вървеха/ на кол си глави носеха/ да мине мало, голямо/ главите да си познае…”.
Но в село Скравена, Орханийско (днес Ботевград) се намерили достойни българи, които откупили главите на въстаниците, предали ги на най-старите жени от селото да ги измият, да ги увият в бяло домашно платно, да им изрекат молитва и да ги погребат.
