Говорейки за време, това е един от лесните начини да общуваме с корена си, с миналото и предците си чрез тайния код в магия от символи, вплетени в геометрични фигури.
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА представя идеята за връзката между земния и небесния свят. Това е един от често срещаните мотиви в българския фолклор. Двата основни клона на дървото символизират двамата родители. Използва се фигурата квадрат, който представя божествената сила
ЕЛБЕТИЦА е централният плод в Дървото на живота. Представлява два кръстосани кръста с допълнителни фигури. Символизира кръговрата на живота и има защитен характер.
СВАСТИКА, като дума идва от санскрит „су-асти“ и означава „да бъде добро!“. Символизира слънцето, което раздава лъчите си на света и от тях се ражда живот.
КАНАТИЦА е символ на вечния живот и безкрайността, със значение „криле“. Когато се изработва, се нарича на рода и семейството. Графично, представлява два триъгълника - МАКАЗА, които се докосват по върховете си. Това свързване е началото, което двама дават за новото семейство.
Ако се вгледаме по-внимателно в шевиците ще открием и буквата "Ж" с нейните насочени три лъча нагоре и три лъча надолу, символи на слънчевите лъчи, част от коледарската носия, на по-ранен етап - и на кукерската.
Раждаща БОГИНЯ МАЙКА е елемент от по-сложни композиции, който винаги се поставя в средата. Символизира мястото на богинята майка между земното и небесното.
Дрехите се приемали, като чисто платно, върху което човек може да рисува и така да избере и предначертае съдбата си чрез единственият му начин - да я напътства. Затова дрехите на българите в миналото са били изпъстрени с шевици.
Изборът къде да бъде направена не е случаен. Сукманите и ризите на майките кърмачки са се извезвали по ръба на пазвата с цел да пази кърмата й, като основен източник на храна за бебето. Долният ръб на ръкавите също е особено място, защото там свършва дрехата и от там човешката енергия от ръцете се влива в земята.
Цветовете също носят своето значение. Най-често срещани са: червен, бял, зелен, син, жълт, черен. Червеният се свърза с кръвта и продължението на живота. Смята се за най - въздействащ и силен и с най - голяма предпазна сила. Белият цвят е символ на божествената чистота, младостта и целомъдрието. Зеленият е израз на началото, обновлението и вечно възраждащия се живот, а синият -с лазура и чистотата на небето. Жълтият се свързва със слънцето, даряващо светлина. Черният символизира земята - принадлежността към земята, здравата връзка с нея и с корените.
Освен с богатата символика, с която са натоварени, българските шевици носят сила и заради съкровения процес на везане. Правели са го основно жени, които са наричали за щастие – своето или на техни близки. Обикновено се е наричало, за да се случи любов с избраника, за да се сдобие с дете, за здраве и защита от болести. Всеки цвят е характерен за различните етнографски области, но съчетанието им символизира сплотеност на българите, успели да съхранят непокътнато културното си наследство.
Най-изкусните майсторки завивали конеца така, че да заприлича на спирала, докато правят бодовете. Така нишката приличала на човеко ДНК и наричането ставало още по-силно.
Иван Димов
