Шевицата е шита върху плат като украса, която се е поставяла на всички дрехи – и женски, и мъжки. Изключително разнообразна по отношение на елементите, шевицата е била израз на богата душевност, художествени и творчески заложби, както и непрестанен стремеж към красота и изящество. Украсата на българката в нейната носия свидетелствала за положението й в обществото, нейните нрави и отразява мирогледа й.
Българската шевица е нещо много специално и не е случайно, че е украсявала дрехите на нашите предци. Шевицата не е просто украса на дрехата. Предназначението й е много по-дълбоко. В нея е вложена сила, послание, защита. Слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия бог, което се отбелязва с коледните празници, е част от почти всяка шевична орнаментика.
Шевицата е вид писмо, украса, символ. Символите са едни от първите писмени знаци, които носели уникална информация. Предавани от майка на дъщеря се съхранявали през вековете. Символите, пресъздавани в малките бодове, са изключително дълбоки и древни - могат да се тълкуват и като част от световната знакова система. Те са поставяни на специални места, за да предпазват от зли сили и да привличат доброто. Шевиците винаги са били поставяни в крайните части на дрехата- накрая на ръкавите, върху бието, около шията и слънчевия сплит, върху главата, в края на фустата и на пояса. По този начин те защитавали тялото, както оградата на къщата.
Женската престилка винаги е богато извезана, за да отклонява лошите погледи от главата. Пафтите са важначаст от националната носия – поясът, и носи богата символика, отразявайки народните представи и вярвания.
Най-често срещаните символи са "елбетицата", която включва зооморфни символи като "рогато пиле" и "сур елен". Сурият елен е олицетворение на слънцето. Интересно е и значението на самата дума "елбетица". В някои краища на България и до момента казват "елбетя", в смисъла на "каквото е рекъл Господ, това ще стане".
"Канатицата" включва триъгълници. Символиката на триъгълниците показва съединението на мъжкото и женското начало, което пак е свързано с продължението на рода, затова в българската везбена орнаментика, канатицата има специално място. Триъгълниците извезани един над друг се наричат маказ – годеж, голяма маказ – сватба.Подредени в друг ред означават род, народ, бабица – сродни родове.
Други символи са свастиката, дървото на живота, звездата наАлтаир- богинята майка, цветя и други, все за благополучие, здраве, дълголетие, щастие и мъдрост и защитен талисман против беди и нещастия.
Символиката на българската шевица е свързана с цветовете и фигурите, които се използват за направата й. Най-често използваните цветове за обточване на шевицата са червено, зелено и бяло.
Червеният цвят е основен и е символ на майчината кръв и продължител на живота, червеният цвят предпазва и от „лоши очи“.
Белият цвят символизира чистотата, нетленността и божествената светлина. Традиционно булката се венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла бяла вълна за сватбения обред и в „бели“ менци се наливала „мълчана вода“ за обредните хлябове за сватбата.
Зеленият цвят е израз на вечно възраждащия се живот и е свързан с Дървото на живота.
Златният – благоденствието, слънцето, огъня и светлината.
В различните райони преобладават различни цветове . В Плевенско водещ е черно-кафявия, в Софийско – малиновочервеното, във Видин и Враца – червен до керемиденочервен.
Сред богатството от цветове и багри, гостите и жителите на Зверино се докоснаха до магията на българската душевност, вплетена в шевиците на националните носии, с които бяха пременени и малки и големи. Като пъстра броеница се изви неизменното хоро, което е друг непреходен символ в нашата народопсихология, израз на единението и силата на заедността.
С благодарност към таланта на фотографа Борис Кръстев, който предостави богатия снимков материал!
Снимки: Борис Кръстев
