България обаче е с най-ниския процент на производителност на труда в ЕС, а в средносрочен план производителността е допълнително изложена на риск поради бързо свиващото се население.
Правителството очаква да приеме еврото в началото на 2024 г., след присъединяването към валутния механизъм на ЕС (ERM II) през юли 2020 г. и Банковия съюз на ЕС през октомври 2020 г. Приемането на еврото ще премахне валутния риск и ще помогне за намаляване на транзакционните разходи с някои от ключовите европейски търговски партньори в страната, се отчита в доклада.
През 2020 г. България страда от пандемията на COVID-19 и свързаните с нея изключвания, въпреки че въздействието върху икономиката е по-малко осезаемо, в сравнение с много други европейски държави. Дефицитните разходи през 2020 г. бяха три процента от БВП, най-ниските в ЕС.
Туризмът, логистиката, услугите и автомобилният сектор бяха особено засегнати от пандемията. Отчита се спад в икономиката през 2020 г. с 4,2%, като се очаква ръст през 2021 г. с между 2,5 и 4,1%. Очаква се това възстановяване да се дължи на по-високи заплати, финансирани от ЕС, публични инвестиционни фондове за възстановяване от пандемията, както и увеличаване на износа.
България ще получи 6,2 милиарда евро за шестгодишен период (2021-2026 г.) от безвъзмездните средства за възстановяване след COVID-19 на ЕС, за да подобри икономиката си в засегнатите области, включително зелена енергия, дигитализация и развитие на частния сектор. Няма законови ограничения за чуждестранната собственост или контрол върху фирмите, се казва още в доклада.
С някои изключения, чуждестранните субекти се третират по същия начин като националните фирми и техните инвестиции не се проверяват или ограничават по друг начин. Има осезаем ръст в разработването на софтуер, техническа поддръжка и аутсорсинг на бизнес процеси, отчита доклада. Секторите за информационни технологии (ИТ) и бек офис аутсорсинг привлякоха редица компания от Европа и САЩ в България, а много от тях създадоха глобални и регионални центрове за услуги в страната.
Автомобилният сектор също привлече инвестиции от САЩ и от чуждестранни инвеститори през последните години. Те обаче остават загрижени за върховенството на закона в България. Наред с ендемичната корупция, инвеститорите цитират и други проблеми, възпрепятстващи инвестициите, включително трудности при получаването на необходимите разрешителни, непредсказуемост, поради чести регулаторни и законодателни промени, спорадични опити за отричане на дългосрочните държавни договори и неефективна съдебна система. Това се казва още в доклада.
Докладът на Държавния департамент на САЩ можете да видите тук.
