Най-много
места с урни ще има в Германия и САЩ, където ще бъдат разкрити
съответно 8 и 5 секции. В Германия българите ще могат да гласуват в
Берлин, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Хамбург, Щутгарт, Дармщадт, Магдебург
и Мюнстер, а отвъд Океана във Вашингтон, в представителството ни в ООН и
в консулството ни в Ню Йорк, както и в Чикаго и Лос Анджелис.
В съседна Турция ще бъдат разкрити 4 секции-в Анкара, Истанбул,
Одрин и Бурса, в Гърция, Северна Македония и Сърбия ще има по 2-в Атина,
Солун, Белград, Ниш, Скопие и Битоля, а в Румъния българите ще избират
евродепутати само в Букурещ.
В страни като Испания и Италия, където пребивават не малко
гастарбайтери от България също ще има едва по две тъмни стаи за
гласуване, съответно в столиците Мадрид и Рим, както и в Милано и
Валенсия. Същото се отнася и за Франция, където ще може да се гласува в
Париж и Страсбург, както и за Белгия, където нашенците ще се редят, за
да дадат своя вот на две места в столицата на ЕС Брюксел-в посолството
ни и в постоянното представителство на страната ни към ЕС. За българите
във Великобритания, която въпреки Brexit също се подготвя за вот на 23
май пък, засега се оформя едва една опция-да пуснат бюлетина в
посолството ни в Лондон.
Възможност да упражнят правото си на глас на изборите ще имат и
сънародниците в доста по-далечни точки на Света като Австралия, Канада,
Бразилия, Аржентина, Индия, Индонезия, Монголия, Пакистан, Виетнам,
Китай, Кувейт, Ливан, ОАЕ, Саудитска Арабия, Тунис, Мароко, Южна Африка,
Йемен, Либия, Етиопия и дори в Сирия, където ще бъде поставена урна в
българското посолство.
Изборният кодекс позволява разкриването и на допълнителни секции
извън мисиите ни зад граница при поне 60 заявления от мераклии да
гласуват. В същото време обаче броят на секциите в страните извън ЕС не
може да надвишава 35. При поне десет заявления от хора с увреждания,
подадени до 11 май до кмета на съответното населено място пък, ще бъдат
осигурявани подвижни урни, реши също така ЦИК.
Бе определен тавата за предизборната кампания за предстоящия вот.
Той е 2 млн. лв. за партиите и коалициите и 100 000 лв. за инициативните
комитети. Средства ще могат да се набират от партийните каси, от самите
мераклии за място в ЕП, както и от физически лица, но не и от фирми,
които ще могат да даряват до 10 бона.
Според правилата за финансиране Сметната палата ще извършва проверка
за съответствие на доходите на спонсорите, които са се бръкнали с
повече от 1000 лв. Всяка коалиция пък ще трябва да посочи определена
партия от нея, която ще отговаря за приходите и счетоводната отчетност в
рамките на кампанията.
