Международен екип от учени проучи региона и хвърли повече светлина върху различията. Диагнозата на изоставащ регион е поставена. Симптомите са неравенство, бедност, срив на икономиката, тотална отдалеченост от иновациите в 21 век. Усвоените средства от кохезионните фондове не са достатъчни. Обезлюдаяването за 12 години със 190 000 души и застаряването с 62, 7 процента застрашава сериозно развитието на региона. Всяка година населението се топи колкото един град като Враца. За повече справедливост и демокрация, за съпричастност на държавата към хората, призова депутатът Атанас Костадинов. Според него следва да бъдат набелязани мерки за намаляване на безработицата, да се вдъхне нов живот в старите условия. Те са достатъчно благоприятни за полицентрично развитие. Той отхвърли твърденията за Северозапада като „кауза пердута“ и очерта основните причини за сегашното състояние -липса на справедливост, корупция, феодализация във всички сфери на живота. „Ничията земя“ , подобно на района между Гърция и България от времето на студената война е на първо място само по един показател -46, 5 % срещу 15% в ЕС броят на младите хора , които нито учат, нито работят.
За зелени технологии настоя Зарица Георгиева от Зелените. За да се доберат до еврофондовете стопаните проявяват творческа „изобретателност“ като собствени породи овце, а най-наивното твърдение пред Брюксел е, че месото от козите им е препоръчително за консумация от вегетарианци, разкри гл. ас. д-р Начо Димитров от БАН. Със загриженост той сподели тревогата на жителите на монтанското село Копиловци за закритата им кооперативна мандра. Те не искали да продават млякото си на известен производител. В резултат на ликвидирането на мандрата животните от няколко хиляди глави добитък през 2010 година сега са останали по- малко от сто.
Мартин Хофщат от Лайбниц университет, Хановер призова местните регионални васти да помислят как да привлекат младите хора да се върнат в този край. Дискусията ръководеше Д-р Хелен Кортлендер, директор на Бюро България от фондация „Фридрих Еберт“.
