На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка Задушница.
Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Харангеловото одуше, е една от трите най-големи. На Задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия. Много хора оставят и храна - подавки, върху упокойното място, но според църковния канон това е неправилно.
По традиция във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите. Носи се храна, която се освещава по време на службата и след това се раздава на присъстващите.
Миряните може да запишат в църквата имената на своите покойни близки и роднини, които после свещениците изчитат по време на общата панихида, която се отслужва, измолвайки покой за душата им на оня свят. Трябва обаче да се записват имената само на онези покойници, които приживе са били кръстени.
На Архангелова задушница, така както при другите Задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия, между които любими на починалия, за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”.
Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла. В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.
Житото е символ на бъдещото възкресение, виното – на животоподателната Лоза Христос и Неговата пречиста Кръв, свещите - горещата вяра, тамянът – чистата молитва и предвкусване на бъдещите небесни блага, цветята - добродетелите на починалите и любовта ни към тях, надгробният кръст означава, че погребаният е бил християнин и е починал със светла вяра във всеобщото възкресение на мъртвите.
Много често още в петък след обяд хората подават за „Бог да прости“ на колеги, съседи и на членовете на семействата. В петък вечер или в събота за обяд може да се приготви вечеря или обяд вкъщи за помен на починалите роднини.
На Задушница не се върши домакинска работа – чистене, пране, шиене, а само се приготвя храна.