Първоначално Андрей бил ученик на Йоан Кръстител и от него приел християнството, но щом той посочил Христа, Андрей оставил всичко и тръгнал след него. След нощ, прекарана в беседи, на другия ден казал на брат си Петър, че е намерил Месия, когото може да последва. Двамата братя били рибари на Галилейско море и продължили предишния си живот, но един ден Христос минал оттам и ги призовал да Му служат. Те изоставили лодките и станали негови апостоли. Андрей бил рамо до рамо до Христос в прословутата сцена с нахранване на народа с пет хляба и две риби.
След възкресението, когато Светият Дух слязъл върху него във вид на огнен език, му възложил да управлява много източни страни, част от които били и земите на Тракия и Македония. Така той е приеман за разпространител на Христовото учение по тези земи, като е ръкоположил и първия епископ – апостол Стахий. Светецът е на голяма почит сред българското население, като в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола, (а някъде и на света Варвара), а по Черноморието хората го тачат наравно със св. Никола като господар на морските бури.
Православните християни го считат за свой покровител, тъй като неговото дело е точно по нашите земи – България, Сърбия и Русия. На преклонна възраст той ръкополага Стахий, един от първите 70 ученици на Христос, за пръв епископ. Това става в гр. Византион, по-късно Костантинопол. От тази църква се раждат Българската, Руската, Сръбката и Румънската църква. Затова и по нашите земи той е особено тачен.
До края на живота си Андрей проповядвал и покръствал в христовата вяра. Той пристигнал в гр. Патра, където царувал Егеат, римски управител, а в Рим управлявал жестокият Нерон. Ядосан от новото учение, управителят заповядал да залови Андрей и да го измъчват докато само се отрече от вярата си. Накрая го разпънал на кръст с формата на Х, наречен по-късно Андреев кръст. Мощите на св. Андрей първо били в Константинопол, но при превземането му от Кръстоносците били пренесени в италианския град Амалта.
В България този празник е свързан с астрономическите представи, че започва нарастването на деня за сметка на нощта откъдето и поговорката: „На Андреевден денят започва да наедрява колкото едно просено зърно.” Казват още, че „на Едрей слънцето помръдва като пиле у яйце”, т.е. дава се началото на превеса на светлината над тъмнината; на новото начало пред зимния застой.
В народното предание св. Андрей е покровител на мечките. В българските земи на север от Балкана, Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си.
Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”.
Народът ни отбелязва Андреевден и като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик.
Стопанката трябвало да омеси прясна питка, да приготви варена царевица, жито, фасул, леща или храна от други сварени зърна. Преди да хапнат от нея, всеки хвърля по няколко зърна нависоко в комина, за да наедряват посевите, така, както наедряват денят и сварените зърна. От тази храна се раздава на съседи, за да е плодовита годината, с нея се храни и добитъкът за добър приплод. Младите булки и неродилите жени почитат празника, защото вярват, че светецът спомага зачеването, износването и раждането на дете.
