В народните вярвания днешният ден се нарича Андреевден. В различните краища на страната също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден. В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.
За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.
В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки.
Според легендата някога св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.
Източник: dariknews.bg
