Изследователите провели малък експеримент с 88 човека на възраст между 18 и 53 години, всички с навици за редовна умерена консумация на алкохол в социална среда. Поделили ги в две групи и им поставили задача за паметта - да запаметят поредица от думи. След това позволили на едната група да пие колкото иска, а на втората забранили изобщо. Доброволците с позволението изпили средно по 100 мл твърд алкохол или по две халби бира.
На следващия ден задачата се повторила и участниците били изпитани по думите от предния ден. За изненада на учените се оказало, че тези, които са консумирали алкохол след упражнението, помнят много повече от него и също така се представят по-добре в новото изпитание. Дори се установило, че най-добре се справят тези, които са изпили най-много алкохол предната вечер.
Обяснението според британските изследователи се крие в една от най-съществените функции на алкохола, която в случая работи по точно обратната логика на това, което прави по принцип - да блокира способността на мозъка да усвоява нова информация.
Когато алкохолът в кръвта достигне до хипокампа в мозъка (амоновия рог), тази част от сивото вещество, която е ключова за паметта и спомените, превключва от активен режим на такъв за складиране. Т.е. спира да усвоява новата информация и вместо това се концентрира върху разпределянето на наученото до момемнта в дългосрочната памет. С други думи, в мозъка се освобождава ресурс за обработването и попиването на старата информация, защото спира да се старае да възприема новата по време на опиянението.
Тази функция на алкохола е открита отдавна в лаборатони условия, но за пръв път се потвърждава в реална среда, макар и в малък експеримент, показвайки изненадващия обратен ефект. Авторите на изследването подчертават, че дори откритието им да звучи като твърдение в полза на консумацията на алкохол, има и достатъчно други изследвания, които затвърждават вредите.
Източник: dnevnik.bg
