99-годишната история на мездренското Читалище започва с първия кратък писмен протокол: "Днес, 11 октомври 1925 г. гражданите от село Мездра, Врачанска околия, на брой 34, събрани в прогимназията, под председателството на най-стария Стоян Ив. Чорбанов и при секретар Петър Горанов, след разменените мисли решиха да образуват в Мездра ученолюбиво дружество и читалище "Просвета".
Три години по-късно, през 1928, е приет и първият устав на Читалище „Просвета”, в който като основна цел е записано, че то е призвано да буди у гражданите интерес към четене и да способства за тяхното научно, нравствено и естетично развитие.
Десетки и стотици са имената на културните дейци и самодейците, оставили трайна диря в историята на Читалище „Просвета 1925” със своя ентусиазъм, всеотдайност и родолюбие в името на опазването на традициите и съхранената българска идентичност.
И днес то си остава мястото, където любителското творчество е най-силно застъпено, което личи и от богатата културна дейност в НЧ „Просвета 1925”. Тук развиват своята творческа дейност 12 самодейни колектива във всички сфери на изкуството-Фолклорен танцов ансамбъл ”Мездра”, Детски танцов състав „Мездра Джуниър”, Фолклорен танцов клуб „Хорце, винце и още нещо”, Школа по художествено слово, Читателски клуб „Book Hub”, Литературен клуб „Христо Ботев”, Детски народен хор, Музикална школа, Школа за барабани, Женски народен хор, Група за стари градски песни ”Мездрея” и Школа по рисуване. Своята дейност тук развива и Краеведското дружество.
Читалището разполага с библиотека, която съдържа над 50 000 тома книги в четирите отдела: Детски отдел, Заемна за възрастни, Читалня и отдел Изкуство.
Възникнали през Възраждането като място на опазване и съхраняване на българщината, Читалищата не само си остават първите български културни институции, но те са и живото културно наследство от онази романтично-героична епоха, когато България заявява пред света, че се ражда отново като птица феникс от пепелта, като народ със самобитна култура, своя писменост и книжнина, със самосъзнание за народностно единение. Не случайно Читалищата са признати от ЮНЕСКО като уникална българска институция и единствена в света културно -просветна форма, вписани на 8 декември 2017 г. в регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство.
Екипът на Media News честити празника на читалищните дейци с пожелание за здраве и вдъхновение в опазването на духа български! Честита 99-та годишнина!