В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци воини се трансформира в младенци. Така сред старите българи празникът е известен като Младенци.
Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори. Най-известния от тях е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241г. ). В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9.ІІІ. 1230г. българският цар нанесъл голямо военно поражение на Епирския деспот Теодор Комнин.
Иван Асеновата колона е открита в царската църквата „ Св. 40 мъченици ” в старата българска столица Търново. В "Св. 40 мъченици" цар Иван Асен II поставя и други две знакови колони. Едната също е победна. Върху нея е името на един от превзетите от кан Крум византийски градове ¬ крепостта Родосто на Мраморно море. Издигната е в столицата Плиска и вероятно е част от портик с други подобни колони, ознаменуващи победите на кана. Другата колона е със строителен надпис на Крумовия син кан Омуртаг. Тя разказва за градежа на нов дворец на Дунава и завършва с известния философски текст:
"Човек дори и добре да живее - умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил."
Чрез тези две колони Иван Асен II недвусмислено показва, че има безспорна приемственост между Първата българска държава и държавата, възстановена от неговия баща цар Асен I и чичовците му - цар Петър II и цар Калоян.
С тази църква е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9 март се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство.
Църквата "Св. 40 мъченици" е свидетел на паметни исторически събития и в по-новата история на България. В храма са отслужвани тържествена литургия и молебен по случай откриването на Учредителното събрание (10 февруари 1879г.), избирането на Александър Батенберг за български княз (27 юли 1879г.), избирането на Фердинанд за български княз (2 август 1897г.).
В тази знаменита църква (гарнизонна след Освобождението на България до преминаването й през 1913 г. в стопанисване от Народния археологически музей в София) е обявена и независимостта на България, на 22 септември 1908г. Княз Фердинанд приема титлата "цар на българите", титла, която са имали средновековните български владетели и е свързана с идеята за обединение на всички българи от Балканския полуостров.
Седем века след цар Иван Асен II, провъзгласяването на Независимостта в някогашната царска църква подчертава приемствеността между Третата българска държава и двете средновековни български държави.
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред: стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба.
В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.
В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето.
На празничната трапеза освен обредните хлябове, всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне - да е берекетлия годината.
