Началото на организираното ловно движение в България е поставено на 14 май 1884 г., когато в старопрестолния гр. Търново е сформиран първият ловен кръжец у нас, прераснал две години по-късно в ловно дружество. До учредителния конгрес на Централно ловно дружество "Соколъ” (от 1901 г. Българска ловно-стрелческа организация "Соколъ”), който се провежда на 6 август 1898 г. в София, в страната са създадени 66 ловни дружества. Сред родоначалниците на ловното дело у нас са дружествата в Пловдив (1887), Варна (1889) и София (1890).
По инициатива на Врачанското окръжно горско управление на 27 септември (9 октомври н. ст.) 1897 г. в гр. Враца е основано Ловчийско дружество "Орелъ", преименувано през 1899 г. на Ловчийско дружество "Соколъ". Негови основатели стават 88 любители на лова от региона, които приемат и устав на дружеството. Сред тях са 9 ловци от Мездренския край: Христо Йотов, Георги Ценов и Дило Йотов от Типченица, Тодор Йотов и Петко Симеонов от Крапец, Стоян Петров (Рибара) и Въто Христов от Дърманци, Томо Петков от Мездра и Гергин Лалов от Крета.
В началото на XX век в дружеството членуват италианските майстори-каменоделци Поли Луиджи и Франческо Занкети, установили се във Върбешница, Таско Петков от Люти дол и Младен Ангелов от Люти брод, Кръстю Гетов, Цеко Вълков, Нецо Гацов и Георги Николов от Лик, Саво Кузманов и Йото Митов от Старо село. Дружеството води активен организационен живот: устройва ловни излети и хайки за отстрел на "вредителен" дивеч, грижи се за опазването и развъждането на полезния дивеч, бори се с бракониерството, провежда ловни стрелби и дружествения празник, който първоначално е на Симеоновден (14 септември ст. ст.), а впоследствие на 20 юли (Илинден) и на Св. Дух.
Нов етап в организационното укрепване на ловното движение у нас настъпва през втората половина на 30-те години на миналия век, когато по указание на централното ръководство на Българската ловно-стрелческа организация "Соколъ" започва изграждането на селски дружини към съществуващите ловни дружества по места. Така през лятото и есента на 1937 г. към Врачанското ловно-стрелческо дружество "Соколъ” са сформирани 44 ловни дружини по селата.
Мездренската ловна дружина е основана на 29 август 1937 г. "На горната дата въ 3 ч. следъ обедъ ловците отъ селата Мездра, Крета и Дърманци се събрахме въ кръчмата на Цоло Лиловъ - четем в учредителния протокол на дружината. Отъ поканените 29 ловци се явиха 28 - отсъствуваше единъ. Събранието се откри отъ другаря ловецъ Кръстю Ивановъ въ 3.50 ч. като се избра за времененъ председателъ най-стария ловецъ Геро Тошковъ, а той като слабограмотенъ отъ своя страна предложи и се избра временно бюро съ председателъ Герго Николовъ, членове Кръстю Ивановъ и Мишонъ Петковъ, секретаръ Марко Стойновъ. Поменатите лица си заеха местата.
Герго Николовъ говори и обясни подробно целта на събранието, значението на ловната дружина и задълженията на началника на дружината и нейните членове. Мишонъ Петковъ говори за начините, по които може да запазимъ дивеча въ нашия районъ. Геро Ценовъ иска началника на дружината да бъде строгъ и безпристрастенъ къмъ когото и да било. Иска да се ходи на ловъ само единъ пътъ въ седмицата. Всички, които говориха, се изказаха противъ масовото идване на софиянци на ловъ въ нашия край.
Следъ горното се пристъпи къмъ изборъ на началникъ на дружината. За такъвъ се предложи и избра съ абсолютно болшинство Герго Николовъ. Предложи се и се избра за неговъ помощникъ чиновника при гара Мездра Кръстю Димитровъ. Взе се решение при откриване лова на заеците цялата дружина да се събере на едно определено място.”
Първоначално в дружината членуват 19 ловци. През декември същата година е решено да се съберат по 10 лв. от всеки член, от които 50 лв. да отидат за абонамент за съюзния вестник "Коопловецъ", а с останалите да се направи печат на дружината. За помещение (клуб) е определена кръчмата на ловеца Цоло Лилов, народен представител в XXII ОНС (1927-1931 г.). Решено е също всеки член да представи по един заек или да даде 50 лв., които да отидат за годишната вечеринка на Ловно-стрелческото дружество във Враца.
"Взе се решение да се даде ловна вечеринка отъ дружината въ Мездра, като се разиграе и томбола. За тази целъ се избра комитетъ, който да организира вечеринката, а именно: Герго Николовъ, Мишонъ Петковъ, Никола Леонкевъ, Кръстю Ивановъ, Кръстю Димитровъ, Геро Ценовъ и Георги Аргировъ, като всички останали членове се задължиха също да подпомагатъ комитета.
Взе се решение да се помоли Ловното дружество въ гр. Враца да се изпратятъ 4-5 члена отъ дружината, за да ударятъ 20 фазана за нашата вечеринка, а така също да ни се разреши да ударимъ 30-40 заека въ забранената зона на кретските и моравишките райони. Дружината смята, че управлението на ловното дружество ще вземе присърце тази инициатива и ще подкрепи молбата ни, за да можемъ да изнесемъ една вечеринка, която ще ни издигне предъ очите на мездренското гражданство и ще послужи за примеръ на съседните ловни дружини. Дружината ще покани за вечеринката и съседните другари ловци, като ще ги помоли, който обича, да донесатъ по единъ заекъ.”
Все по това време са основани и останалите ловни дружини в Искърския край - на 6.XII.1937 г. в Роман (с ловен началник Саво Кузманов), на 7.XII в Горна Кремена (с н-к Георги Христовски) и Крета (с н-к Геро Тошков), на 8.XII - в Лик (с н-к Гено Арнаудов), Старо село (с н-к Стефан Палашки) и Струпец (с н-к Велчо Бенов), на 9.XII - в Типченица (с н-к Вуто Николов), Елисейна (с н-к Кочо Попанастасов) и Хубавене (с н-к Томо Кръстев), на 10.XII - във Върбешница (с н-к Георги Антонов Чедолини), на 11.XII - в Моравица (с н-к Тодор Минов), на 12.XII - в Дърманци (с н-к Тодор Тошков), Люти дол (с н-к Стоян Бежанийски), Караш (с н-к д-р Петко Г. Сокеров), Очин дол (с н-к Стоян Илиев), Ребърково (с н-к Павел Тинчов) и Синьо бърдо (с н-к Марин Атанасов), на 13.XII - в Долна Бешовица (с н-к Тодор Цолов), Игнатица (с н-к Марин Пиронков), Курново (с н-к Иван Велев), Радовене (с н-к Атанас Велев), Руска бела (с н-к Владин Костов) и Цаконица (с н-к Герго Дамянов). Мандатът на ръководните тела на дружините е тригодишен (1938-1940), като към всяка от тях е определен и дружинен съветник от Врачанското ловно-стрелческо дружество.
"Понеже ловните дружини водятъ малко анемиченъ животъ и не проявяватъ особена организационна дейностъ” , в края на 1943 г. председателят на Врачанското дружество "Соколъ” Цанко Мумджиев нарежда да се проведат общи дружинни събрания, на които да се изберат нови ловни началници и да се направят препоръки за начина на стопанисване на полезния и унищожаване на вредния дивеч, както и за премахване на бракониерството. Определени са ловните развъдници на територията, стопанисвана от дружеството. Сред тях са "Столовете” (с площ 1500 ха) в района на мездренската дружина, "Изворище” (1000 ха) - в района на лижката дружина, "Развалините” (2000 ха) в района на моравешката дружина, "Поп” (2000 ха) в района на зверинската дружина, "Струпешко-Романски” (2240 ха) и "Игнатишко-Оселнишки” (6400 дка).
На 18 декември 1943 г. в писалището на адвокат Пешо Митов се провежда общо събрание на мездренската ловна дружина, на което за началник е преизбран Герго Николов. Присъстват 18 ловци: Герго Николов (чиновник-пенсионер), Пешо Митов (адвокат), Андрей Ачов (търговец), Петър Буюклиев (ж. п. чиновник), Геро Ценов (железар), Илия Минков (обущар), Иван Лазаров (общински чиновник), Цоло Лилов (кръчмар), Георги Аргиров (шофьор), Мито Петров (фабричен работник), Георги Ташков (чиновник), Петко Гетов (търговец), Георги Съслеков (търговец), Ангел Апостолов (чиновник), Любен Богданов, Петър Андреев, Милуш Милушев (мелничар) и Нецо Пеловски (бакалин). Сред дискутираните въпроси са бракониерството и подхранването на яребиците през зимата.
По въпроса за ловните развъдници единодушно е констатирано, че "ловниятъ развъдникъ "Столовете” е въ най-голямата си частъ ниви, съвършено голи масиви и една малка гора със северно изложение, поради което той е крайно неподходящъ за целта, за която е определенъ и съ нищо не допринася за увеличение на ловното богатство въ нашия край, и че най-подходящъ обектъ-комплекктъ за тази цел е мястото, граничещо: шосето отъ с. Горна Кремена до с. Тишевица, пътя отъ с. Тишевица до с. Кален и шосето отъ с. Кален до с. Горна Кремена, в който комплектъ има много гори, пасища, долини и реки и е много повече подходящъ за развъждане на полезенъ дивечъ, особено на заекъ.” Ето защо е решено да се помоли Врачанското ловно-стрелческо дружество да направи необходимите постъпки за отмяна на ловния развъдник "Столовете”, като за такъв се определи мястото "Косматица - Иньовецъ” в района на с. Горна Кремена, Кален и Тишевица. Все по него време за ловни началници на дружините в Люти дол, Цаконица, Моравица и Кален са избрани съответно Стоян Даков, Герго Дамянов, Петър Цендов и Петко Дилков.
В навечерието на 9.IX.1944 г. в района на Мездренския полицейски участък, който обслужва 20 села (без тези от Искърското дефиле), има над 130 ловци. 32-ма от тях са от Мездра. Освен горепосочените, сред тукашните "пионери” на авджилъка са Георги Вачков (търговец), Христо Костов (аптекар), Данко Милушев и Никола Етугов (мелничари), Георги Куфарджиев (съдържател на бюфета на гарата), Кръстю Димитров, Марко Ив. Стойнов, Васил Матов, Георги Йорданов и Кузман Кузманов (чиновници), Мишон Петков и Томо Михайлов (земеделци), Мехмед Мехмедов (бръснар), Кръстю Йоловски (касапин), Иван Маргенски и Петър Мутафчийски ("свободни”).
Четири години преди създаването на ловната дружина в Мездра е основано Рибарско дружество. "Мездренското рибарско дружество е образувано презъ 1933 г. - свидетелства излизащият по онова време вестник „Искърски фаръ”. Сега наброява къмъ 40 редовни члена. На 5 мартъ 1939 г. въ гара Мездра има редовното си годишно събрание. Избрано беше Настоятелство: председателъ Данко Милушевъ (Мездра), подпредседателъ Илия К. Георгиевъ (Дърманци), секретаръ-касиеръ Петко Ив. Ачовъ (Мездра), членове Ангел Симеоновъ (Брусен), Павел Димитровъ (Мездра) и Геро Тошковъ (Крета). Контролна комисия: Евстати Помаковъ (Мездра), Цено Игнатовъ(Царевецъ) и Михаил Тинчевъ (Мездра). Въ дружеството членуват рибари отъ Мездра, Дърманци, Дърманци, Крета, Ребърково, Лютибродъ, Брусенъ и Царевецъ. Въ дружеството може да членува всеки, който пожелае. На 15 юни се открива рибарския сезонъ.”
Към 1940 г. рибарско дружество има и в село Зверино.
Организираното ловно движение в Мездренския край прави своите първи стъпки в края на XIX в., през 1897 г. Четири десетилетия по-късно, през 1937 г., е образувана Мездренската ловна дружина, а малко преди това, през 1933 г. - рибарско дружество.
През 1947 г. в София се провежда обединителен конгрес на Българската ловно-стрелческа организация "Сокол" и на Българския рибарски съюз, с което се поставя началото на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС). През 1953 г. като поделение на БЛРС в гр. Мездра е основано Ловно-рибарско дружество.
На 9 април 2001 г. е регистрирано Сдружение "Ловно-рибарско дружество - Мездра” с предмет на дейност: развитие на ловното и риболовно дело и спорт и свързаното с тях опазване и поддържане на екологичното равновесие в дивия животински свят. На 31 май същата година е приет устав на сдружението и избран Управителен съвет.
В момента в Сдружение "Ловно-рибарско дружество мездра - Роман" членуват около 1100 ловци и риболовци от общините Мездра и Роман, обединени в 28 дружини, които стопанисват 714 556 ха ловни площи и модерен стрелбищен комплекс в местността "Емирски мост" край гр. Мездра, на който от 2006 г. насам ежегодно се провежда Регионален ловен събор.
