Според Крайовския договор границата между двете държави се възстановява във вида си от 1913 година преди подписването на Букурещкия мирен договор. Двете страни се договарят за размяна на население - българите от Тулчански и Кюстенджански окръг трябва да бъдат разменени срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг. Двете страни се задължават да осъществят размяната на население до 3 месеца след ратифицирането на договора, който сключват.
Според спогодбата, българско население, което остава в Румъния и румънско население, което остава в България извън посочените окръзи, има право да се изсели в рамките на 1 година.
Сключеният договор задължава българското правителство да изплати на Румъния 1 000 000 леи, за да обезщети страната за изоставените румънски имоти. С цел проследяване и регулиране на всички финансови и правни въпроси по изпълнението на договора е създадена българо-румънска комисия с център Гюргево.
На този ден през 1913 година избухва Охридското въстание, при което българското и албанското население се противопоставят на сръбската власт в Македония. Българи и албанци се обединяват, за да се противопоставят на сръбския режим, установен във Вардарска Македония след Междусъюзническата война през 1913 г. Бунтът обхваща Дебърско, Стружко и Охридско.
Четите на бунтовниците успяват да освободят Дебър. Петър Чаулев застава начело на бунта като разчита на помощта на други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Бунтовниците успяват да отблъснат сръбските войски от Струга, както и да освободят Охрид. Бунтът предизвиква безпокойство в Белград. За потушаването му са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. Гърция оказва подкрепа на Сърбия. Въстаниците са принудени да отстъпят срещу превъзхождащия ги и добре въоръжен противник, с което бунтът е потушен.
Източник: actualno.com
