Несправедливите решения на Берлинския конгрес от юли 1878 г. предизвикват съпротива във всички български земи. Най-активна е Източна Румелия, която се стреми към обединение с Княжество България. Това разделение предопределя съдбата на България през следващите десетилетия. Нейна основна цел става обединението на всички българи в една държава, като през следващите години политическият елит ще се стреми тъкмо към това. Доказателство за решителността на българите е Кресненско-Разложкото въстание, което избухва само няколко месеца след подписването на Берлинския договор. Въпреки грешките и липсата на единна програма, въстанието показва, че българският народ няма да се примири със статуквото.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захарий Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
Турските насилия в началото на 1885 г. дават нов тласък на движението. На 10 февруари в Пловдив се създава Таен революционен македонски комитет - по-късно преобразуван в Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов.
На 25 и 26 юли 1885 г. БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг. За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.
В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: "Аз съм българин, и аз съм за Съединението!".
Два дни по-късно, на 8 септември, Княз Александър I Батенберг пристига в Пловдив и с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Съставено е и ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
След обявяване Съединението на Княжество България с Източна Румелия, правителството в София се надява, че Русия ще подкрепи извършеното дело в Пловдив. Именно затова княз Александър I Батенберг и премиерът Петко Каравелов се обръщат първо към руския император, подчертавайки, че очакват активно съдействие от страна на Петербург.
На 9 септември 1885 г. обаче в София се получава телеграма, в която се нарежда на руския княз Михаил Кантакузин да напусне поста си на български военен министър, а руските офицери в Княжеството биват отзовани.Така младата българска армия остава без висши военни и над България надвисва опасността от война.
За да се смекчи руската позиция, смесена българо-румелийска делегация, водена от митрополит Климент е изпратена да се срещне с намиращия се в Копенхаген руски император. На 20 септември 1885 г. делегацията е приета от външния министър на Русия Гирс, а на следващия ден Александър ІІІ се среща с българския митрополит, на когото недвусмислено показва, че не приема Съединението, станало без знанието и съгласието му. Когато обаче българите изразяват решителната си готовност да бранят постигнатото дори с кръвта си, руският самодържец произнася знаменитата фраза: "За разединение и дума не може да става!".
Така на 24 март 1886 г. в Цариград се стига до подписването на "Акт за спогодба относно работите на Източна Румелия“, като под него слагат подписите си посланиците на Великите сили.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
