Въведение Богородично е един от великите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората" и един от 12-те най-важни след Великден, посветени на събития от земния живот на Исус Христос и Богородица.
Според Светото писание, на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си Свети Йоаким и Света Анна в Йерусалимския храм, за да служи на Бог. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало пред входа на храма, а тя сама изкачила всичките петнайсет. На най-горното стъпало я посрещнал бащата на Св. Йоан Кръстител – Първосвещеник Захария. След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била „дадена“ на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.
Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът в бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, посветена на него, построена от император Юстиниан Велики.
В Константинополската църква празникът е въведен през седми век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква - от папа Григорий Единайсети през 1374 година.
Единствено в България днешният ден почитаме и като празник на християнското семейство, като за пореден път църковния канон се преплита с народните вярвания и обичаи. Денят е символ на въвеждането на младия човек в лоното на вярата. От 1929 г., с решение на Св. Синод на Българската православна църква, този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж.
Една от най-хубавите традиции на празника е събирането на цялото семейство около трапезата. Разбира се, спазват се започналите Коледни пости, но на този ден е позволено да се пие вино. Обикновено се приготвя специална обредна питка, която символизира сплотеността и топлината на дома. Тази вечеря е време за споделяне, благодарност и семейна радост.
Трапезата не се вдига
Съществува вярване, че на Въведение Богородично през всеки дом минава Божията майка, за да похапне на трапезата. Поради това обичаят повелява трапезата да остане неприбрана, както на Бъдни вечер. Смята се, че колкото по-богата и красиво подредена е трапезата, толкова повече щастие и благоденствие ще донесе на домакинството.
Въпреки че Коледните пости вече са започнали, на този празничен ден е позволено да се консумира риба. Това изключение подчертава значимостта на празника и внася радост на трапезата. Освен риба, позволено е да се консумират различни видове безгръбначни(октопод, калмари, скариди и т.н). Разбира се, лично аз ви препоръчвам да се доверите на традицията и да консумирате някои от вкусните риби, които се срещат по нашите земи.
В народните поверия на днешния ден се гадае каква ще е идната година, спрямо времето – ако е слънчево и топло, зимата ще бъде люта, а лятото сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е с много сняг, лятото дъждовно, а реколтата богата.
