Свети пророк Авдий, четвъртият от дванадесетте „малки“ пророци, живял в епоха на дълбока духовна криза и идолопоклонство. Заемайки висок пост като домоуправител в двора на израилския цар Ахав, той не се поддал на покварата и жестокостта на царица Йезавел. С риск за собствения си живот, Авдий тайно укрил сто Божии пророци в две пещери и ги снабдявал с хляб и вода по време на опустошителен глад. По-късно той напуснал светската власт, за да последва свети пророк Илия, и оставил в Свещеното писание най-кратката старозаветна книга, посветена на Божията справедливост и духовното възраждане.

Свети мъченик Варлаам от Антиохия Сирийска пък се превръща в символ на непобедимата човешка воля в началото на IV век. Изправен на съд в преклонна възраст по време на гоненията при император Диоклетиан, старецът отказал да се отрече от Христа въпреки жестоките изтезания. В опит да го пречупят, мъчителите поставили в дланта му нагорещени въглени с тамян пред езически жертвеник, разчитайки, че непоносимата болка ще го принуди да разтвори ръка и така неволно да извърши езическо жертвоприношение. Свети Варлаам обаче удържал ръката си неподвижна, докато огънят не изгорил пръстите му, превръщайки собствената си десница в жив олтар на вярата – подвиг, възпят по-късно от свети Василий Велики. Той страдал за вярата и умрял в мъки в 304 г. в Кесария Кападокийска

В българската народна традиция 19 ноември се свързва най-вече със свети Авдий, когото предците ни почитали като пазител на дома и семейното огнище. Според обичая на този ден стопаните не изнасят нищо от къщата, за да не „излезе“ берекетът и благополучието от дома, а семействата се събират около трапезата с молитва за мир и закрила.

Днес църковният календар припомня, че истинската сила не се измерва със светска власт или физическа мощ, а с верността към съвестта и дълга.