Лукилиан бил обвинен пред държавната власт, че с проповедта си подкопава устоите на държавата и се явява като развратител на народа. Жестоко изтезавали стареца и след това го затворили в тъмница.
По същото време там били затворени четирима младежи - Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, обвинени, че изповядват вярата Христова. Те се зарадвали, като видели Лукилиан. Всички заедно прекарвали дните и нощите в беседи за Бога и в пламенни молитви.
След известно време били изправени на съд и тук проявили непоколебимост в християнските си убеждения и твърдост във вярата. Те били предадени на нови изтезания, но Господ по чудесен начин показал Своята сила и благодат. По-късно те били изпратени във Византион, където били осъдени на смърт. Четиримата били убити с меч, а светият старец Лукилиан разпнат на кръст.
Към тези свети мъченици се причислява и девойката Павла. Сираче от детинство, тя се посветила на служба на бедните и страдащите: извършвала милосърдни дела, посещавала тъмници, утешавала с помощта си измъчваните християни и превързвала техните рани.
По-късно свети Павла се върнала в Никодимия, гдето продължавала - както и по-рано - да служи на Господа с милосърдни дела.
Скоро езическите власти узнали за нейната дейност в духа на християнското учение и управителят я подложил на страшни изтезания. Ангел Божий я подкрепял във време на мъченията и Божията благодат поддържала несломим духа на девойката при нейните страдания. Най-после тя била отправена във Византион, където била посечена с меч.
Църквата почита още днес св. Маркелин и Преподобни Атанасий Чудотворец.
