Свети Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов.
Според традициите Игнажден в Източна България е първата коледна вечеря. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят “полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година.
Ако “полазникът” е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Когато полазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: “Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)”.
В много села полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако “полазникът” е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия.
Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест – да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята.
Затова още с влизането си полазникът ритуално пита домакините “Славите ли Млада Бога?”, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва коледно-новогодишния период във фолклорната култура.
Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта.
А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.
Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден.
Група обреди са отправени и към обновление в
семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба
през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически
обред за замесване на тесто с любовни билки.Това тесто не се пече, а се оставя
да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в
следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го “пазят”.
Според поверията , ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Трапезата на Игнажден е изцяло постна – с ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, пита с мая, кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният кади с тамян и въглен. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Игнажденската обредност включва гадания за реколтата и приплода по добитъка.
