През 1908г. в Лондон е издадена и книгата му “Scouting for boys”. Тези две събития бележат началото на скаутското движение в световен мащаб. До 1910 г. повече от 40 държави, в т.ч. Германия, Канада, Франция, САЩ и др., признават скаутския метод за неформална форма на обучение и подпомагат развитието на националните скаутски организации.
Днес Световното скаутско движение обхваща над 40 милиона млади хора от 160 държави, независимо от техния пол, вяра или етническа принадлежност.
Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия. Генерал Н. Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета там и прави първите опити за прилагането ѝ в страната. Но като същинско движение, скаутството в България се развива едва след Първата световна война, около 1922г., под ръководството на Д. Александров и Ст. Янчулев. Първи главен скаут става П. Траянов.
Днес членове на Организация на българските скаути (ОБС) са повече от 1000 души от всички скаутски клубове в страната. Организацията на българските скаути, като част от WOSM, цели да допринася за развитието на цялостния физически, интелектуален, обществен и духовен потенциал на младите хора като личности и съзнателни граждани на своето общество в местен, национален и международен аспект. В настоящия дигитален свят, в който младежите прекарват все повече време във виртуалното пространство, принципите и идеите на скаутството изглеждат по-актуални и приложими от всякога.
Основните усилия на ОБС са насочени към набирането на доброволци, които да помагат със своите професионални и лични умения за обучението на младежите, към учредяването на нови скаутски клубове и към развитие на съществуващите такива. Организацията работи целенасочено за създаването на скаутски центрове в страната, както и за популяризиране на скаутските ценности, идея и морал сред българското общество.
