В световен мащаб над един милиард души, или около 15% от населението има някаква форма на увреждане. В България по данни на НСИ до 2011 година с призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 474 267 души. От тях 9 039 са деца, а 465 228 са хората на 16 и повече навършени години.
Целта на този ден е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъп до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъп до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
Посланията на този ден са различни, защото и политиките по отношение на хората с увреждания имат много лица. Предизвикателството на днешния ден обаче е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговата индивидуалност и лично достойнство, а не върху увреждането му.
Това е европейският модел на политики към и за хората с увреждания, който и България трябва да следва. Хартата за основните права на Европейския съюз признава правото на хората с увреждания да се възползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността.
За съжаление, днес хората с увреждания се сблъскват с най-много трудности, когато се опитват да реализират правата си. Като общество трябва да осъзнаем, че те се нуждаят от особено внимание.
Като общество трябва да осъзнаем, че те се нуждаят от особено внимание. Основна цел на политиките за хората с увреждания е да се създават условия те да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си, както хората без увреждания.
