През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за международен ден на хората с увреждания и неговата цел е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
Посланията на този ден са различни, защото и политиките по отношение на хората с увреждания имат много лица. Предизвикателството на днешния ден обаче е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговата индивидуалност и лично достойнство, а не върху увреждането му. Това е европейският модел на политики към и за хората с увреждания, който и България трябва да следва.
За съжаление, днес хората с увреждания се сблъскват с най-много трудности, когато се опитват да реализират правата си.
Като общество трябва да осъзнаем, че те се нуждаят от особено внимание. Основна цел на политиките за хората с увреждания е да се създават условия те да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си, както хората без увреждания.
Въпреки че с усилията си държавни и неправителствени организации бавно, но необратимо променят негостоприемната социална среда, обществото ни все още дължи много на хората с увреждания. Дължим подкрепа и на родителите на деца с увреждания, решили да дадат на тези деца шанса да растат в семейна среда.
