Едно задълбочено генеалогично проучване на завеждащия отдел „Възраждане” в Регионалния исторически музей Враца Красимир Григоров, доказва научно обосновано твърдението, че именно сабята, открита в Черепишкия манастир, е принадлежала на Ботев и е била в десницата му до последния дъх.
В своята публикация Красимир Григоров дава отговор на многократно задаваните въпроси колко саби е имал Христо Ботев от стъпването на Козлодуйския бряг до Вола и коя от тях е последната? Проучвайки различни историческиизточници, историкът от Врачанския музей стига до неоспоримия извод, че в трите отчаяно решителни дни от 17-ти до 20-ти май 1876 г., Ботев е държал последователно в десницата си две саби.
За първата сабя, с която Ботев е превзел австрийския кораб „Радецки” , сведения дава Никола Кючуков, който я описва като „окачена на сърмен колан и шарф от зелен атлаз, през рамо спуснат над сабята“. В своето изследване Красимир Григоров се опира на проучванията на проф. Беньо Цонев и Данаил Кацев-Бурски от 1925 година, които доказват, че сабята на Ботев е била инкрустрирана с инициалите на поета и датата 17 май 1876, но била изгубена и случайно открита отново като ценна реликва в семейството на български офицер.
„Автентичността на ритуалната сабя е вън от всякакво съмнение, защото е засечена с показанията от четири страни: на кап. Стоянов, на ген. Кирил Ботев, на бай Петко от Букурещ и на Никола Обретенов. Сабята е руска, тип кавказка шашка, германска фабрикация” – посочва КрасимирГригоров.
Появата на втората сабя е отбелязана в документи, запазили свидетелски разкази на съратници на Войводата – Никола Обретенов, Захари Стоянов, както и на Антон Танасов от Призрен. Една от версиите е, че именно той е четникът, чрез когото Ботевата сабя стига до Черепишкия манастир. Другата версия е, по описанието на самия Никола Обретенов, че сабята е донесена в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ от манастирския послушник Нено Нецов, който по това време е служил в Светата обител, посочва историкът.
В заключение на своето изследване, Красимир Григоров посочва един любопитен факт, че на първия паметник на Ботев във Враца, през 1890 г., австрийският скулптор, проф. Гюстав Еберлайн, е използвал като прототип именно Черепишката сабя, пазена сто години в Черепишкия манастир и е препредавана от монасите. От 1976 г. тя е на съхранение във Врачанския исторически музей, в памет за подвига и безсмъртието на Войводата, безмълвен символ на силата на българския дух и на саможертвата за Отечеството ни.
