Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец и чества паметта му на 3 ноември. Знаменитият иконописец и храмостроител се родил в София в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел и бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги".
След смъртта на родителите на младия Павел, починал и наставникът му. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото спасение.
Павел раздал на бедните останалото от родителите му имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го подстригали в монашество и приел името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат "младия авва (отец)".
Години наред свети Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строял и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Дейността му обхваща и Северна България, където е посетил много градове: Видин, Силистра и др. С името му се свързват около 300 черкви и 15 манастира, повечето от които е изографисал сам. Сред тях са Черепишкият, Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир. Мощите му са пренесени в Суходолския манастир (някога се е намирал във Видинската епархия, днес - в Княжевацка околия, Сърбия.
През 1762 година Паисий Хилендарски отбелязал в своята „История славяноболгарская", че известният български художник Пимен Зографски „обновил Черепишкия манастир край река Искър, и тук и починал... в 1610 година".
В житието на „Св. Пимен", писано от черепишкия монах Памфилий, се отбелязва, че след като той обновил манастира, „събрал много братя, поставил им игумен и всичко устроил както в Зографския манастир". Нещо повече, още приживе той бил инициатор за развитието на книжовността, чийто шедьовър е известното „Черепишко четвероевангелие" с позлатен обков, което било изработено в 1612 година от чипровчаните Никола и Павел.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници опожарили светата обител и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога свети Пимен Зографски (Софийски) е бил канонизиран, не е известно.
