Вярва се също, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата - юди и самодиви. Смята се за “лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново.
На Секновение настъпва краят на лятото, денят и нощта се "отсичат", стават равни помежду си. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове за зимнина, иначе не се работи.
Празникът Секновение се смята за край на лятото тъй като изцяло носи белезите на преходен период, изразяващ се в пресичане на сезона. В известен смисъл той е и граничен във време и пространство, между лятото и есента и поради това в народните представи е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос.
И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езическите и християнските представи: смъртта на лятото и смъртта на Св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно са обединени в общото название Секновение. Този ден се смята за един от най-лошите дни през годината, защото на този ден юдеите отсекли главата на свети Йоан кръстител.
Православната църква свързва празника с отсичането на главата на Свети Йоан Кръстител и носи още названието Обсечение.
Друго название на празника е Иван Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
Евангелието свидетелства, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му
заповядал да проповядва, че вече се е родил Неговият син Христос, който
скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората,
затова и го нарекли Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал
за Него.
Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата Му се подчинил и кръстил и Него във водите на Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус.
В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дни, посветени на Йоан Кръстител, образува система: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (отсичане главата на светеца). Така са маркирани основните обреди на прехода в християнската митология.
Обредността на Секновение е представена от ред забрани - в същността си отрицателна магия. По аналогия с пролятата кръв на светеца не си пие червено вино и не се ядат червени плодове - дини, домати, ябълки, черно грозде.
Не се работи нищо, не се похващат никакви остри и режещи инструменти и игли. Денят е траурен и тъжен, през този ден не се чува никаква весела музика, няма веселби, не се играят никакви игри.
На този ден се спазват и някои поверия, за които се вярва, че предпазвали от нещастия.
На първо място се забранява носенето на черни дрехи, тъй като черният цвят се свързва с мъка и скръб и с него, според фолклорните суеверия, се привличат нещастия.
Забранява се още да се шият нови дрехи, понеже новото днес ще донесе несполуки в бъдеще.
