На Юри Венелин българската етнография дължи началото на пряко и всестранно проучване на народната култура и бит на българите. През 1830 г. той е командирован от Руската академия на науките в българските земи – страната на неговите романтични блянове, за да осъществи широка програма за историческо, географско, езиково и фолклорно-етнографско проучване.
В своето знаменито писмо от 27 септември 1837 г. Венелин излага програмата си за проучване, като отделя основните насоки на изследване:
1. Народни песни
2. Костюми, особено женски с названията им
3. Годишните празници и свързаните с тях обреди
4. Семейни обреди и поверия
5. Поверия и суеверия за вампири, вещици и магьосници,
В онези далечни времена организираността на краеведите била слаба, но ентусиазмът им станал нарицателен, наричан днес нарича възрожденски. Техният брой все повече се увеличавал и в наши дни те не само събират и съхраняват ценностите на историческото минало, но и го изследват и публикуват статии, монографии, истории на селища, участват в дискусии, в научни конференции от местен, национален и международен мащаб, присъстват в електронните медии, инициират създаването на паметни знаци, възстановяването или опазването им.
Честит празник, пазители на българщината!
