Преданието разказва, че войниците на Максимиан открили в пещера 23 човека, които твърдо отстоявали своята вяра. Войниците ги вързали и отвели при императора, който опитал всичко за да ги склони да се откажат от Христос – заплахи, жестоки изтезания и мъчения.
На тези изтезания станал свидетел Адриан, знатен и богат човек, близък с Максимиан. Адриан бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение и преданост на християните. Той започнал сам да ги разпитва какво ще получат от своя Бог за тяхното страдание. В разговора си с мъчениците, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки думите им, той разбрал божествената истина. Повярвал в техния бог Христос, той поискал и неговото име да бъде записано редом с тези на осъдените на смърт мъченици, за да умре с радост за Господ. Тази постъпка не останала ненаказана – императорът заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.
Наталия – младата жена на Адриан, изповядвала християнството. Когато научила за жестокостите и мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя отишла при него в тъмницата, за да му даде сили. Наталия неуморно прислужвала и се грижела за затворените мъченици.
Скоро след това Наталия тихо и безболезнено се споминала, като заспала вечния си сън до гроба на съпруга си. Тя е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, защото с душата си пострадала за Христос и служила с любов на неговите мъченици.
