Слънцето е древен символ, един от основните в човешката цивилизация. То е източник на живот, обожествявано е от всички култури и неговият символ – огънят, е задължителна част от всички човешки ритуали.
Всички древни култури са почитали този специален момент от природния кръговрат. Славяните отбелязвали първия ден от лятото с танци и огньове на открито, за да помогнат за усилването на слънчевата енергия. Китайците отбелязвали деня като отдавали почитта си на Ли - китайската Богиня на Светлината и женския слънчев аспект. Друидите (келтстките жреци), празнували този ден като сватба между Небето и Земята.
От най-древни времена денят на Лятното слънцестоене се е смятал за време на вълшебства, като се вярвало, че на него се появяват "зли" духове. За да им попречат хората носели защитни венци, направени от билки и цветя. Закачените над вратата билки прогонвали злите духове. Сложени под възглавницата, билките помагали за хубави сънища и добър късмет. Една от най-силните сред тях е жълтият кантарион. Използва се и до ден днешен за прогонване на депресия и е символ на блестящото Слънчево равноденствие.
Нощта на лятното слънцестоене е време за извършване на предсказания и ритуали за здраве. Мистично време, в което силата на магията се увеличава, а феите бродят из нашия свят. Те се появяват, за да отпразнуват този ден с всички същества в гората. Древни поверия гласят, че през тази нощ се "повдига" булото, разделящо царството на духовете, елфите и света на хората. През тази нощ на хората се случват странни неща. Те имат пророчески сънища, a поверието гласи, че каквото се сънува в тази нощ ще се сбъдне!
Празникът на Слънцето е време на песни, танци, биене на барабани, които продължават през цялата нощ. Огньовете на открито са олицетворение на слънцето и са традиционни за това време на годината!
Скандинавските народи имат много тачен празник в този ден. Нощта на лятното слънце е със значение в днешни времена подобно на Коледа и се отбелязва повсеместно с големи празненства във всички Скандинавски държави. През деня жените се окичват с венци от цветя и танцуват около т. нар. Майско дърво. Вечерта се палят огньове, които да пречистят хората, има традиционна храна, музика, танци.
В Испания, в Сарагоса, се празнува Денят на Сан Хуан. Отново се палят огньове, които се и прескачат има фойерверки и всенародно веселие.
В келтската традиция се чества денят на Св. Джон. Подобно на Нощта на лятното слънце и тогава се палят огньове за пречистване и обновление. Много популярна е сбирката на Стоунхендж. Според последните изследвания, този паметник представлява гигантски слънчев часовник и е строено с тази цел - да бъде място именно на култа към Слънцето. И днес там се събират хора от цял свят да изпратят Слънцето в апогея му и да отправят молитвите си. От хипари до съвременни друиди - всички, които вярват в енергията на най- дългото лятно слънце се стичат на Стоунхендж.
На Изток също се празнува Лятното слънцестоене – приема се за празник на Ян енергията – мъжкото начало в света. В Китай се палят огньове и към предците се отправят молитви за закрила. От този ден обаче Ян намалява и се трансформира в Ин, която има своя апогей през зимното слънцестоене. В китайската традиция се слага акцент именно на трансформациите на енергиите.У нас традицията не е с по- различен характер – езическото се вплита в християнското. Край древното тракийско култово селище Старосел се извършват ритуали в чест на Майката Земя и нейния син – Богът Слънце. Освещава се храна, вино, мед, зехтин и се отправят молитви за закрила и здраве.
Еньовден (24 юни), също е част митологията на лятното слънцестоене. Според християнската традиция, това е рождения ден на Св. Йоан Кръстител. Билките, брани на този ден, могат да лекуват всякакви болести, защото в тях е съсредоточена най- много от живителната слънчева енергия.
Специалистите по езотерика съветват, на този ден да се правят големите планове за живота. Всичко, което се постига с насочена навън енергия. Взорът ни е насочен навън, към света, към бъдещето. Новият сезон трае до есенното равноденствие, когато е време за равносметка.
