След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била "дадена" на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.
Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.
В българския народен календар Въведение Богородично е отреден за Ден на християнското семейство. От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер и именно семейната среда е предпоставка за развитие на техните заложби и дарби.
Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат православния канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.
По стар български обичай, редом с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.
Поверия и обичаи на Въведение Богородично
Смята се, че Въведение Богородично бележи началото на зимата и очакването на църковните тържества около Рождество Христово. Въведение Богородично се чества и като Ден на християнското семейство и православната християнска младеж от 1929 година.
На този ден се ходи семейно на църква, което символизира влизането на 3-годишната Мария в храма, както и напомня на родителите за духовните им задължения към децата като вяра и благочестие.
На 21-ви ноември старите хора гадаят какво ще бъде времето през идната година. Смята се, че ако е слънчево и топло, зимата ще бъде люта, лятото ще бъде сухо и годината няма да бъде плодородна. Ако пък на този ден вали сняг или дъжд, се очаква, че зимата ще бъде снежна, лятото ще е дъждовно, а реколтата ще е богата.
