Флавий Валерий Аврелий Константин е римският император, който слага край на преследването на християните в Римската империя, издавайки Миланския едикт. През 330-та година той провъзгласява официално своето решение да превърне Византион в новата столица на империята, която е преименувана на Константинопол /в превод от гръцки - Градът на Константин/. Решението му е почитано близо 1000 години след неговата смърт, през които градът остава столица на Византийската империя.
Константин се смята за първия християнски римски император. Преданието разказва, че майка му - царица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Той приема християнската вяра в края на живота си и започва усилено да строи християнски църкви и манастири. През неговото управление се свиква и Първият вселенски събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската ерес. Царица Елена посещава Йерусалим, открива животворния Кръст Господен и издига много църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина.
Денят на Светите равноапостоли Константин и Елена е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава почитта към християнските светци и езическия култ към слънцето и летния огън, както и с преклонението пред небесната светлина и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила.
У нас, народният култ към св. Константин и св. Елена е много силно развит в Странджа планина, където празникът се нарича Костадиновден. За него е характерен един уникален по рода си обичай – игра върху огън, наричана нестинарство.
Датата на църковния празник съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог и той го избрал за свой помощник, с цел да убеди всеки, който е прегрешил да играе върху огнена жарава. Според преданията на друга легенда, първата нестинарка е изкупила греховете на жителите в село Българи, което било затворено и те се женили помежду си, като белезите върху децата били доказателство за техните прегрешения.
Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души. Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година. Нестинарите, обаче, влизат боси в огнената жарава, за да изиграят своя ритуален танц, вярвайки, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и им проправят път през него, за да не изгорят босите им крака. Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.
В чест на св. Константин и майка му св. Елена жените пекат обредни курбани - ако някой от родата е прекарал тежка болест или премеждие. Мъжете, които си харесат булка на 21 май, са късметлии - съпругите им ще са отлични домакини и ще им раждат синове.
Денят на св. Елена и св. Костадин се смята за "хаталия" (лош ден), и на него нищо не трябва се работи, за да не се разсърди светицата. В Родопската област Костадиновден е празник, почитан от овчарите, и се нарича Предой, Мандра или Отбив. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им. Устройват се общи трапези край къщите. Костадиновден е известен в тракийските села като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече много силно. Затова прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”, т.е. да не слънчаса.
В чест на огнените покровители, жените правят обредни курбани, особено, ако в семейството им има болен човек или са преживяли тежък период.
