В която година обаче се случи 20 декември да е неделя (а това е Неделя преди Рождество Христово), към неделната или наричана още възкресна служба се прибавя и тази на предпразненството на Рождество Христово. В такъв случай не остава възможност да се отдаде подобаваща почит на св. Игнатий и се прави изтегляне на неговата памет с един ден напред – на 19 декември. Така на този ден службата на св. Игнатий се съчетава с тази на св. Бонифаций, чиято памет постоянно се чества на 19 декември.
По този повод в книгата за реда и начина на извършване на богослуженията през годината, е записано: „Когато 20 декември – свещеномъченик Игнатий Богоносец – се случи в неделя, службата на св. Игнатий се пренася в предния ден (събота)“. Такъв е случаят и тази година – 2020-та, а това се случва периодично през няколко години. Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец /Предпразненство на Рождество Христово/, наричан от народа Игнажден.
Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно
Традиции и обичаи
На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се коли прасето.
На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и "да върви като по вода" напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.
Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.
На Игнажден коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.
Рано сутрин родителите мерят децата или ги "повдигат" за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.
На този ден не се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да "не излезе берекетът".
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
Гадания и предсказания- полазник
Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза.
Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.
На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако иска да види кой ще е избраникът є, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно." Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките са тек (тоест нечетен брой), ще се омъжи през годината, ако са чифт (тоест четен брой) – сватба няма да има.
Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив (горящ) въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел, годината ще е плодородна.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая, ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Ако мъж и жена се съберат на Игнажден, заченатото дете ще е с физически недостатък.
Ако се преместят кошери след Игнажден, пчелите ще избягат. Трябва да е преди това.
Ако жена хвърли помия навън на този ден тя ще боледува.
Ако се перат дрехи на този ден, то на когото са дрехите се разболява лошо.
Ако се работи домакинска работа на Игнажден не добър късмет за семесйството.
